Fame
Знаете ли, глупавите хора по света са много и те са в ежедневието на всеки един от нас – няма как да избягаме! Но наистина ли се интересувате само от поредната клюка – това е долно и безмислено. Защо някои от вас не погледнат на всеки певец и актьор като на един творец, какво толкова ви интересува личния им живот? Ами ако ние започнем да се интересуваме от вашия личен живот… какво? целували сте се с непознат/а… лелее – срам и позор – дайте да ви разпънем на кръст тогава. Какво като можете да пеете и го правите добре! Какво като сте страхотен актьор! Какво като сте… всъщност каквото и да сте – никой няма да обърне внимание на таланта ви, а по-скоро на личния ви живот. Кофти е да сте на мястото на който и да е певец, актьор, писател, защото те са хора като нас. Те дишат, спят, хранят се, купонясват, правят любов, ходят в барове, изкарват и пилеят пари… и да – в това няма нищо лошо, нищо незаконно. Те са хора. А вие не сте ли?
another brick in the wall
Хопала… още един рожденник. Пожеланията са ясни и банални вече – чул си ги поне 100 пъти днес, така че няма смисъл да ги повтарям. Но има нещо друго, което ми се иска да ти кажа – погледни дъгата! Какво? Нима не я виждаш? Не ми казвай, че е късно и дъга няма… има я! Ах, защо си толкова сляп… аз я виждам – тя е цветна и прекрасна… нищо че е през нощта. =)
Помниш ли когато… хммм, сигурно не помниш… няма как да помниш – ти не беше там, както и да е – веднъж се случи нещо странно… Защо ли тръгнах да ти разказвам глупави истории? Ти имаш рожден ден, не е време да ти разправям такива неща 
Е, ок…дано видиш дъгата, защото е прекрасна и ще съжаляваш ако я пропуснеш.
Smile for me. Be yourself. Be happy.
разни хора… разни филми
Според мен другите преиграват. Вкарват се в някакви страшни филми… “Обичам те! Не мога да живея без теб…” и тем подобни глупости. То няма лошо – но това са го казвали и на бившия… и на по-бившия… ще го кажат и на следващия. Ей тва не мога да разбера. Как можеш да се обърнеш и да кажеш: “Не мога да живея без теб!”. Е досега как си живял/а? Как така изведнъж се появявам аз и ти решаваш че вече ако съм на повече от 100 метра от теб и не можеш да дишаш… край… ще умреш… Яяяяяя по-кротко само. Дишането няма нищо общо с мен. Човек (доколкото съм учила по анатомия) диша чрез белите си дробове! Нали? Еми тогава к’ви са тия глупости. Мразя някой да преиграва по толкова груб и досаден начин. Всеки си има своята свобода. Всеки има право да живее… и да диша!
В стремежа си да се почувстват някакси… по начин, по който всъщност не се чувстват… хората просто преиграват и преувеличават, превръщайки някакво по-силно или не увлечение в нещо което не е. Понякога го правят с ясната идея съзнание, че това не е истина и въпреки всичко продължават!….. Хората са странни…
кажи ми нещо…
Имаш проблем?!? Сподели го! Разкажи ми, какво ти се е случило днес… вчера… онзи ден… хайде – недей да мълчиш. Изглеждаш много тъжна. Моля те, кажи ми какво ти се е случило. Имам чувството, че си ми сърдита, а не мисля, че има за какво… Ти май не искаш да говориш. Добре! Щом така си решила – ти си знаеш. Но да знаеш че имах огромното желание да ти помогна. Какво толкова ти коства да споделиш? Аз няма да те изям в крайна сметка…
…
Е ок, тогава, твой проблем. Най-много да ми писне от твоите глупости и да те зарежа. Жалко, че бяхме толкова време, толкова близки. Но в крайна сметка поне рано или късно разбираш, че човек е или за теб или не е бил никога. И ако не е за теб – майната му! Няма смисъл… само дето не е имало смисъл и преди това… толкова дълго време. Пропиляно време…
…
Е може би не съвсем пропиляно… имахме си и хубави моменти. Помниш ли как се запознахме ти беше тъжна, аз дойдох и те заговорих и така се сприятелихме. След това станахме неразделни. Ех, колко беше хубаво. Да знаеш че имаш сродна душа до себе си. Но, минало…
…
{*А тя седеше там… безкрайно безмълвна… с ужасно тъжен и изплашен поглед… без дъх… без пулс*}
Change… a little
Извинявам се за промяната на визията – дано не съм объркала някой
Птичката
Къде съм??? Сънувам ли? Кой ме вика? Може би… да, всъщност е сигурно – аз сънувам. Но това е съня, от който никога не съм се събуждала. Някой преди време ми каза, че живея в някакъв кошмар… тогава не се замислих, защото неговият кошмар – за мен беше реален живот, а и ми харесваше. но оттогава много неща се промениха. Аз се промених………………..
Забравих да ви се представя, казвам се Аавия Блек, родена някъде там – в безкрая, а сега живея тук – пред вас, във вашите компютри.
Това което исках да ви разкажа е нещо което ми се случи тази сутрин, когато се събудих. Всъщност се събудих стресирана. Някой ме викаше и аз отваряйки очи, започнах да се оглеждам. Нямаше никой, но аз продължавах да чувам гласа. Той сякаш беше далече далече, но аз го чувах. Надигнах се от леглото, леко замаяна, и реших да погледна през прозореца. И там беше тя – малката, цветничка и симпатична птичка, която ме викаше. Накара ме да се усмихна! Когато я попитах какво и се е случило и защо ме вика, птичката се изплаши и излетя. Останах онемяла… тя… защо избяга? Дали щеше да се върне? Тя беше толкова безобидна и ме викаше… сигурна съм, че това не е било сън… каквото и да са сънищата… Сигурна съм, че тази малка птичка беше тук, пред мен, където и да е това ТУК. Дали само аз я видях? Няма ли някой друг, който да е виждал това малко същество наоколо. Дали някой друг я е чувал да крещи безпомощно неговото име? Аз в момента викам… някой дали ще ме чуе. Аз съм тук – пред вас! Хора, къде са отишли всички и защо е толкова пусто? Винаги ли е било така? Не мисля. Някога беше препълнено с хора, които те чуваха, които наистина слушаха това, което им казваш. И мен ме слушаха… но това беше преди. Сега вие дори една малка птичка не чувате, какво остава да чуете мен, как викам… как искам да ви направя впечетление, да ви накарам да се обърнете и да се огледате за малката цветна птичка, да се огледате за мен.
