МЪСТ
МЪСТ
Слънцето небосвода напуска – ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат – дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва теб в моята дяволска паст.
Вилнея в мойта стихия заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна за ангела,когото ти уби.
Ще стана облак и ще завали, дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли, а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат душата ми свободна ще живей.
