another brick in the wall
Хопала… още един рожденник. Пожеланията са ясни и банални вече – чул си ги поне 100 пъти днес, така че няма смисъл да ги повтарям. Но има нещо друго, което ми се иска да ти кажа – погледни дъгата! Какво? Нима не я виждаш? Не ми казвай, че е късно и дъга няма… има я! Ах, защо си толкова сляп… аз я виждам – тя е цветна и прекрасна… нищо че е през нощта. =)
Помниш ли когато… хммм, сигурно не помниш… няма как да помниш – ти не беше там, както и да е – веднъж се случи нещо странно… Защо ли тръгнах да ти разказвам глупави истории? Ти имаш рожден ден, не е време да ти разправям такива неща 
Е, ок…дано видиш дъгата, защото е прекрасна и ще съжаляваш ако я пропуснеш.
Smile for me. Be yourself. Be happy.
разни хора… разни филми
Според мен другите преиграват. Вкарват се в някакви страшни филми… „Обичам те! Не мога да живея без теб…“ и тем подобни глупости. То няма лошо – но това са го казвали и на бившия… и на по-бившия… ще го кажат и на следващия. Ей тва не мога да разбера. Как можеш да се обърнеш и да кажеш: „Не мога да живея без теб!“. Е досега как си живял/а? Как така изведнъж се появявам аз и ти решаваш че вече ако съм на повече от 100 метра от теб и не можеш да дишаш… край… ще умреш… Яяяяяя по-кротко само. Дишането няма нищо общо с мен. Човек (доколкото съм учила по анатомия) диша чрез белите си дробове! Нали? Еми тогава к’ви са тия глупости. Мразя някой да преиграва по толкова груб и досаден начин. Всеки си има своята свобода. Всеки има право да живее… и да диша!
В стремежа си да се почувстват някакси… по начин, по който всъщност не се чувстват… хората просто преиграват и преувеличават, превръщайки някакво по-силно или не увлечение в нещо което не е. Понякога го правят с ясната идея съзнание, че това не е истина и въпреки всичко продължават!….. Хората са странни…
Close your eyes, open your mind
Но ти така и не пожела да си затвориш очите и да ме погледнеш такава каквато съм… Не пожела да се пребориш с ежедневието на съзнанието си и да се преродиш… да преродиш и мен… А аз мислех че си ти – че ти си човекът, който ще го направи, който ще успее, защото мислех, че го искаш…
Не ме гледай така, аз съм истинска, но ти ме изкривяваш през призмата на твоя мироглед. Изкривяваш ме през погледа си и ме правиш подобие на всичко което си виждал досега… но аз не съм. Аз съм нещо друго. Спри да ме гледаш с отворени очи – започва да ме боли. Боли ме от това, че имаше начин да се получи нещо… нещо прекрасно, но ти продължи по стария си начин. Преоткрий ме. Аз съм тук, не съм избягала. Just close your eyrs, open your mind… Токова ли е трудно.
Питаш се какво ще видиш… питаш мен какво ще видиш…?! Ще видиш приказка без приказни герои, един измислен свят, в който аз живея, една реалност, за която имаш нереална покана… Аз съм ТУК и СЕГА, но къде е това само ако истински желаеш можеш да ме откриеш. А когато ме откриеш никога няма да да пожелаеш да си тръгнеш. Не ме питай повече… Просто си затвори очите и изолирай действителността, научи се да летиш, аз ще те науча на всичко останало… Отвори съзнанието си, преди да е станало късно и аз да не съм вече тук. СЕГА ще си остане, но ти ще продължаваш да ме гледаш с отворени очи… Какво ли гледаш…? Какво ли виждаш…? А мен виждаш ли ме?
Честит Рожден Ден!
Честит рожден ден на най-странното същество, което някога е съществувало… на онова прекрасно „нещо“, на което много държа, на онова страхотно „Бамбо-човече“, което е някъде по света (но не и у нас)… което за съжаление ще празнува без мен… SRY
Честит Рожден Ден, My Boy… Пожелавам ти където и да си, пак да си останеш ТИ и никога да не се променяш, защото колкото и да си ужасен, ти пак си страхотен и защото абстрактните хора, които излизат извън всякакви рамки като теб и мен са малко…
Travel home to yourself
Find you place in the world
Kiss you, My boy!
A non-angel
- Аз съм angel!
- Angel, ти не си никакъв ангел… В какво се превърна? Какво ти стана? - Останах без крила. - Какво се случи? - Ти си виновен! Angel е в миналото.
something
Ей, Mi amore, ти пак четеш… мислиш за твоите си глупости, аз за моите, но истината е че никой за нищо не мисли, защото е безмислено. Жалко само, че достатъчно си объркахме животите само с това, че се запознахме… Не знам – трябваше ли? Ти откъде се взе? Отворих си очите един ден и ти беше там… хммм! Странно! Преди те нямаше, сега си тук, там… навсякъде. А къде си всъщност и къде съм аз? Искаш ли да излезем? Или само искаш да влезеш…? Какво искаш? Защо не ми говориш? Странен си, но по-лошото е че и аз. А ти КАКВО си? И защо не ми говориш? Защо ме гледаш така влюбено с празните си очи? И аз те гледам влюбено – това е странно, защото любов НЯМА. Ами сега… какво става? На мен ми мина, а на теб? Ти не си тук и мен ме няма! Но аз те виждам, мамка му… не си видение, нали? Кажи какво си – ще полудея вече! Затварям си очите, ще броя до 9 и ще ги отворя… 1…2… надявам се да си изчезнал…3…4…или поне да не ме гледаш така влюбено…5…6…плашиш ме…7…8…КРАЙ…9…отварям ги… Няма те! Успях! Изгоних те!…
Ей, Прекрасно същество, къде си? Вече ти липсвам, нали? Звънни ми тия дни, може да излезем… или да влезем… Обещавам тогава да не броя до 9…само до 3… =]
