кажи ми нещо…
Имаш проблем?!? Сподели го! Разкажи ми, какво ти се е случило днес… вчера… онзи ден… хайде – недей да мълчиш. Изглеждаш много тъжна. Моля те, кажи ми какво ти се е случило. Имам чувството, че си ми сърдита, а не мисля, че има за какво… Ти май не искаш да говориш. Добре! Щом така си решила – ти си знаеш. Но да знаеш че имах огромното желание да ти помогна. Какво толкова ти коства да споделиш? Аз няма да те изям в крайна сметка…
…
Е ок, тогава, твой проблем. Най-много да ми писне от твоите глупости и да те зарежа. Жалко, че бяхме толкова време, толкова близки. Но в крайна сметка поне рано или късно разбираш, че човек е или за теб или не е бил никога. И ако не е за теб – майната му! Няма смисъл… само дето не е имало смисъл и преди това… толкова дълго време. Пропиляно време…
…
Е може би не съвсем пропиляно… имахме си и хубави моменти. Помниш ли как се запознахме 
ти беше тъжна, аз дойдох и те заговорих и така се сприятелихме. След това станахме неразделни. Ех, колко беше хубаво. Да знаеш че имаш сродна душа до себе си. Но, минало…
…
{*А тя седеше там… безкрайно безмълвна… с ужасно тъжен и изплашен поглед… без дъх… без пулс*}
МЪСТ
МЪСТ
Слънцето небосвода напуска – ангелът в мене тъгува,
облаци черни се спускат – дяволът в мене пирува.
И душата раздвоена се лута ту обича те с ангелска страст,
ту облак изпраща и срутва теб в моята дяволска паст.
Вилнея в мойта стихия заклевам те-мой ще си ти,
правя дяволска черна магия и срутвам твойте измамни мечти.
Обичах те с любов прекрасна сърце на ангел аз ти подарих,
но съществува днеска мъст опасна за ангела,когото ти уби.
Ще стана облак и ще завали, дъжд от ярост черна ще излея
ще разбереш душа на ангел как боли, а аз над твоята невярна ще се смея.
И облаците тихо ще отминат и слънце ангелско ще грей,
и мислите за тебе ще загинат душата ми свободна ще живей.
