ДЪЖД
ДЪЖД
Дъжд вали, и навсякъде вода.
И в нас уви, а в гърдите тишина.
По-самотна е нощта
и те няма във съня.
И не знаеш Ти,
и аз не зная
дали начало е
или пък беше края.
Любовта не е от глина,
но я мачкаме с мечти.
Не разбрах къде замина.
Докога ли ще вали?
Съдби една през друга тичат
и никоя не знае за къде.
Случайно някои се пресичат
и търсят заедно море.
Слагаме на всичко рамка,
а живота си върви,
сърцето тъне в дрямка
и дъжда вали, вали…
Жигосани от спомена за устните,
във опит да избягаме от себе си,
опитваме да скрием раните
поравяйки любовни ребуси.
Ровейки във кошчето на времето
изваждаме парченца минало.
Дъвчем забравили за бремето
и се надяваме да ни е имало.
Водата уж е мека,
А прогризва канари.
Защо изобщо е човека?
Може би за да вали…
