КОМА

18 юли, 2008 at 22:30 (Стихотворения) ()

КОМА

Душата ми е в кома и кърви -
Парче пространство във вакуум от мечти.
Затворник на мълчанието още чакам аз да дойдеш ти.
Умират някъде звезди.

Телефонът е врата от камък.
Бездънна пропаст – любовта.
Живота – сянка от изгаснал пламък.
Неизбежно чужда твойта красота.

Постоянна връзка Вашият коментар