Птичката
Къде съм??? Сънувам ли? Кой ме вика? Може би… да, всъщност е сигурно – аз сънувам. Но това е съня, от който никога не съм се събуждала. Някой преди време ми каза, че живея в някакъв кошмар… тогава не се замислих, защото неговият кошмар – за мен беше реален живот, а и ми харесваше. но оттогава много неща се промениха. Аз се промених………………..
Забравих да ви се представя, казвам се Аавия Блек, родена някъде там – в безкрая, а сега живея тук – пред вас, във вашите компютри.
Това което исках да ви разкажа е нещо което ми се случи тази сутрин, когато се събудих. Всъщност се събудих стресирана. Някой ме викаше и аз отваряйки очи, започнах да се оглеждам. Нямаше никой, но аз продължавах да чувам гласа. Той сякаш беше далече далече, но аз го чувах. Надигнах се от леглото, леко замаяна, и реших да погледна през прозореца. И там беше тя – малката, цветничка и симпатична птичка, която ме викаше. Накара ме да се усмихна! Когато я попитах какво и се е случило и защо ме вика, птичката се изплаши и излетя. Останах онемяла… тя… защо избяга? Дали щеше да се върне? Тя беше толкова безобидна и ме викаше… сигурна съм, че това не е било сън… каквото и да са сънищата… Сигурна съм, че тази малка птичка беше тук, пред мен, където и да е това ТУК. Дали само аз я видях? Няма ли някой друг, който да е виждал това малко същество наоколо. Дали някой друг я е чувал да крещи безпомощно неговото име? Аз в момента викам… някой дали ще ме чуе. Аз съм тук – пред вас! Хора, къде са отишли всички и защо е толкова пусто? Винаги ли е било така? Не мисля. Някога беше препълнено с хора, които те чуваха, които наистина слушаха това, което им казваш. И мен ме слушаха… но това беше преди. Сега вие дори една малка птичка не чувате, какво остава да чуете мен, как викам… как искам да ви направя впечетление, да ви накарам да се обърнете и да се огледате за малката цветна птичка, да се огледате за мен.
Close your eyes, open your mind
Но ти така и не пожела да си затвориш очите и да ме погледнеш такава каквато съм… Не пожела да се пребориш с ежедневието на съзнанието си и да се преродиш… да преродиш и мен… А аз мислех че си ти – че ти си човекът, който ще го направи, който ще успее, защото мислех, че го искаш…
Не ме гледай така, аз съм истинска, но ти ме изкривяваш през призмата на твоя мироглед. Изкривяваш ме през погледа си и ме правиш подобие на всичко което си виждал досега… но аз не съм. Аз съм нещо друго. Спри да ме гледаш с отворени очи – започва да ме боли. Боли ме от това, че имаше начин да се получи нещо… нещо прекрасно, но ти продължи по стария си начин. Преоткрий ме. Аз съм тук, не съм избягала. Just close your eyrs, open your mind… Токова ли е трудно.
Питаш се какво ще видиш… питаш мен какво ще видиш…?! Ще видиш приказка без приказни герои, един измислен свят, в който аз живея, една реалност, за която имаш нереална покана… Аз съм ТУК и СЕГА, но къде е това само ако истински желаеш можеш да ме откриеш. А когато ме откриеш никога няма да да пожелаеш да си тръгнеш. Не ме питай повече… Просто си затвори очите и изолирай действителността, научи се да летиш, аз ще те науча на всичко останало… Отвори съзнанието си, преди да е станало късно и аз да не съм вече тук. СЕГА ще си остане, но ти ще продължаваш да ме гледаш с отворени очи… Какво ли гледаш…? Какво ли виждаш…? А мен виждаш ли ме?
