Птичката
Къде съм??? Сънувам ли? Кой ме вика? Може би… да, всъщност е сигурно – аз сънувам. Но това е съня, от който никога не съм се събуждала. Някой преди време ми каза, че живея в някакъв кошмар… тогава не се замислих, защото неговият кошмар – за мен беше реален живот, а и ми харесваше. но оттогава много неща се промениха. Аз се промених………………..
Забравих да ви се представя, казвам се Аавия Блек, родена някъде там – в безкрая, а сега живея тук – пред вас, във вашите компютри.
Това което исках да ви разкажа е нещо което ми се случи тази сутрин, когато се събудих. Всъщност се събудих стресирана. Някой ме викаше и аз отваряйки очи, започнах да се оглеждам. Нямаше никой, но аз продължавах да чувам гласа. Той сякаш беше далече далече, но аз го чувах. Надигнах се от леглото, леко замаяна, и реших да погледна през прозореца. И там беше тя – малката, цветничка и симпатична птичка, която ме викаше. Накара ме да се усмихна! Когато я попитах какво и се е случило и защо ме вика, птичката се изплаши и излетя. Останах онемяла… тя… защо избяга? Дали щеше да се върне? Тя беше толкова безобидна и ме викаше… сигурна съм, че това не е било сън… каквото и да са сънищата… Сигурна съм, че тази малка птичка беше тук, пред мен, където и да е това ТУК. Дали само аз я видях? Няма ли някой друг, който да е виждал това малко същество наоколо. Дали някой друг я е чувал да крещи безпомощно неговото име? Аз в момента викам… някой дали ще ме чуе. Аз съм тук – пред вас! Хора, къде са отишли всички и защо е толкова пусто? Винаги ли е било така? Не мисля. Някога беше препълнено с хора, които те чуваха, които наистина слушаха това, което им казваш. И мен ме слушаха… но това беше преди. Сега вие дори една малка птичка не чувате, какво остава да чуете мен, как викам… как искам да ви направя впечетление, да ви накарам да се обърнете и да се огледате за малката цветна птичка, да се огледате за мен.
