Close your eyes, open your mind
Но ти така и не пожела да си затвориш очите и да ме погледнеш такава каквато съм… Не пожела да се пребориш с ежедневието на съзнанието си и да се преродиш… да преродиш и мен… А аз мислех че си ти – че ти си човекът, който ще го направи, който ще успее, защото мислех, че го искаш…
Не ме гледай така, аз съм истинска, но ти ме изкривяваш през призмата на твоя мироглед. Изкривяваш ме през погледа си и ме правиш подобие на всичко което си виждал досега… но аз не съм. Аз съм нещо друго. Спри да ме гледаш с отворени очи – започва да ме боли. Боли ме от това, че имаше начин да се получи нещо… нещо прекрасно, но ти продължи по стария си начин. Преоткрий ме. Аз съм тук, не съм избягала. Just close your eyrs, open your mind… Токова ли е трудно.
Питаш се какво ще видиш… питаш мен какво ще видиш…?! Ще видиш приказка без приказни герои, един измислен свят, в който аз живея, една реалност, за която имаш нереална покана… Аз съм ТУК и СЕГА, но къде е това само ако истински желаеш можеш да ме откриеш. А когато ме откриеш никога няма да да пожелаеш да си тръгнеш. Не ме питай повече… Просто си затвори очите и изолирай действителността, научи се да летиш, аз ще те науча на всичко останало… Отвори съзнанието си, преди да е станало късно и аз да не съм вече тук. СЕГА ще си остане, но ти ще продължаваш да ме гледаш с отворени очи… Какво ли гледаш…? Какво ли виждаш…? А мен виждаш ли ме?
