кажи ми нещо…
Имаш проблем?!? Сподели го! Разкажи ми, какво ти се е случило днес… вчера… онзи ден… хайде – недей да мълчиш. Изглеждаш много тъжна. Моля те, кажи ми какво ти се е случило. Имам чувството, че си ми сърдита, а не мисля, че има за какво… Ти май не искаш да говориш. Добре! Щом така си решила – ти си знаеш. Но да знаеш че имах огромното желание да ти помогна. Какво толкова ти коства да споделиш? Аз няма да те изям в крайна сметка…
…
Е ок, тогава, твой проблем. Най-много да ми писне от твоите глупости и да те зарежа. Жалко, че бяхме толкова време, толкова близки. Но в крайна сметка поне рано или късно разбираш, че човек е или за теб или не е бил никога. И ако не е за теб – майната му! Няма смисъл… само дето не е имало смисъл и преди това… толкова дълго време. Пропиляно време…
…
Е може би не съвсем пропиляно… имахме си и хубави моменти. Помниш ли как се запознахме 
ти беше тъжна, аз дойдох и те заговорих и така се сприятелихме. След това станахме неразделни. Ех, колко беше хубаво. Да знаеш че имаш сродна душа до себе си. Но, минало…
…
{*А тя седеше там… безкрайно безмълвна… с ужасно тъжен и изплашен поглед… без дъх… без пулс*}
Sweet dreams, my boy!
Днес не ми се разказва за жабки, нито за водни кончета… Днес ми се спи отчайващо много. Иска ми се да си легна и да сънувам нещо прекрасно, но уви – не си спомням сънищата. Така че, ако някой си ги спомня – нека ги напише вместо мен, ако не – шанс.
Лека нощ!
